Кога човек започва да се изживява като писател ?

Питам се  -сега изпитвам нужда да напиша нещо и какво ме кара да го правя ?Ще се опитам  да се погледна отстрани...
Ако искам да запомня някои мои брилянтни мисли-бих си взел тефтерче и да пиша ситничко там и да си го скрия и да си го гледкам някоя самотна вечер.
Но-не. Пиша в блогът.
Значи търся аудитория. Мъничка или голяма. Да-това търся явно...
Искам моите мнения, тези, фантазии, гениални глупости да достигнат до хора, да бъдат прочетени, отхвърлени, похвалени.... Да. Колко семпло-та аз съм поредният , който иска да се огледа в очите на хората...
За да спра рязко-моля коментирайте, хора. Дори половин дума е нещо,някаква реакция, някакво внимание.... Нека бъдем солидарни помежду си.Грозно е да прочетеш нещо и да не изкажеш мнение-дори да е кратко.Дори предлагам да има иконки-пръстче горе-значи ти харесва, пръстче надолу-не е добре....
Кажете нещо-вие четящи...

То си има, гласувай положително, или отрицателно.
Ако се изживяваш още в началото като писател, това не е добре. Да пишеш, не значи да си писател. Според мен писател е този, който има читатели. И разбира се, ако писаното от него се вмества в понятието литературно писане.

Благодарско за вниманието !
Аз не се изживявам-аз съм си писател.Въпросът е писанията ми дали достигат до теб например. Защото-знаеш-не всичко е понятно за всеки-аз например не разбирам от ядрена физика и куп други неща...

Хм, много интересно. От тези два постинга как да разбера това ?

Шегувам се. За пръв път пиша нещо пред публика... Не искам да съм мътен или смешен или психо автор на каквото и да било... Та, затова ми е болезнено нетърпимо някой да ми каже нещо-да се отказвам ли още в началото или да се опитвам така и за напред...

Джумолкай си, не се кахъри !